Кен Фолет
Третият близнак (52)

51.

Лорейн Логън много допадна на Джийни през двата часа, които прекараха заедно.

Жената бе доста по-едра, отколкото изглеждаше на снимката във вестниците, публикувана в челото на нейните статии за самотните сърца. Усмихваше се мило и лицето й сякаш светваше. За да отвлече вниманието на Джийни от проблемите й, започна да й разказва за какво й пишат хората — властни свекърви, налитащи на бой съпрузи, импотентни приятели, пускащи ръце шефове, вземащи наркотици дъщери. Каквато и да бе темата, Лорейн винаги намираше да каже нещо такова, което да накара Джийни да си помисли: Ама разбира се, как така не съм погледнала на въпроса от тази страна?

Двете седнаха на верандата в захладнелия, спускащ се здрач, тревожно очаквайки завръщането на Стив и баща му. Джийни разказа на Лорейн за изнасилването на Лайза.

— Тя ще се опита да се държи така, сякаш нищо не е станало, колкото е възможно по-дълго — каза Лорейн.

— Да, точно така прави.

— Тази фаза може да продължи и до шест месеца. Но рано или късно ще разбере, че трябва да спре да отрича случката и да й намери място в съзнанието си. Този етап често започва, когато жената се опита да възобнови нормалния си полов живот и открие, че вече не го чувства така, както е свикнала. Точно тогава започват да ми пишат.

— А ти какво им препоръчваш?

— Да потърсят професионален съвет. Лесно разрешение на този проблем няма. Изнасилването нанася огромни вреди на женската психика и те просто трябва да се отстранят.

— Сержантът препоръча именно професионален съвет.

Лорейн вдигна вежди:

— Значи е доста умно ченге.

Джийни се усмихна:

— Сержантът е жена.

— Често корим мъжете, че мислят само за секс. — Лорейн се разсмя. — Моля те, не казвай на никого за това, което току-що споменах.

— Обещавам.

Помълчаха малко, после Лорейн каза:

— Стив те обича.

— Да, мисля, че наистина ме обича — промълви Джийни.

— Майката винаги може да познае.

— Значи и преди се е влюбвал.

— Да, но само веднъж — усмихна се Лорейн.

— Разкажи ми за нея… ако мислиш, че той няма да има нищо против.

— Казваше се Фани Галахър. Беше със зелени очи и тъмночервена вълниста коса. Беше живо и безгрижно същество и единственото момиче в училището, което не проявяваше интерес към Стив. Той не я оставяше на мира, тя се дърпаше и така — месеци наред. Но в края на краищата той я спечели и двамата излизаха заедно цяла година.

— Мислиш ли, че са си лягали?

— Да, от време на време преспиваха у нас. Не ми харесва да принуждаваш децата да го правят по паркингите.

— А нейните родители?

— Говорих с майката на Фани. Тя гледаше на въпроса по същия начин.

— Загубих девствеността си в една алея зад един пънкарски клуб, когато бях на четиринадесет години. Толкова неприятно ми подейства, че до двайсет и първата си година нямах нито един полов акт. Би ми се искало майка ми да е мислела като теб.

— Няма значение дали родителите са строги или не, стига само да са последователни. Децата, малко или много, могат да свикнат с всякакви правила на поведение, стига само да знаят какви точно са те. А един тираничен подход ги обърква.

— А защо Стив и Фани скъсаха?

— Той имаше един проблем… Но за това сам трябва да ти разкаже.

— За сбиването с Тип Хендрикс ли става дума?

— Ама той вече ти е казал? — въздъхна Лорейн. — Боже господи, май наистина ти вярва.

Навън спря някаква кола. Лорейн отиде да погледне към улицата.

— Стив се прибира с такси! — каза тя изненадано.

Джийни се изправи.

— Как е той?

Преди Лорейн да успее да отговори, момчето се качи на верандата.

— Къде е баща ти? — попита го Лорейн.

— Арестуваха го.

— О, боже! Защо? — ахна Джийни.

— Не съм сигурен. Мисля, че ония от „Дженетико“ са разбрали по някакъв начин какво се каним да правим и са подръпнали конците. Изпратиха хора от военната полиция да го задържат. Аз обаче се измъкнах.

Лорейн го огледа подозрително:

— Стив, има нещо, което не ми казваш.

— Един от охраната стреля два пъти по мен.

Лорейн едва сподави писъка си.

— Мисля обаче, че стреля над главата ми. Така или иначе, нищо ми няма.

Устата на Джийни пресъхна — мисълта, че са стреляли по Стив, я ужаси. Та те са можели да го убият!

— Работата обаче стана. — Стив извади дискетата от джоба си. — Ето списъка. И само почакай да видиш какво има в него!

Джийни преглътна с усилие.

— Няма четирима клонинги — рече Стив.

— Как така? — отрони примряла Джийни.

— Осем са.

Очите на Джийни бавно се разшириха.

— Осем?

— Програмата ти намери осем идентични електрокардиограми.

„Дженетико“ е разделило ембриона седем пъти и е имплантирало осем жени с плода на съвършено непознати хора. Нахалството бе невероятно.

Но съмненията на Джийни се оправдаха. Ето какво се е мъчел Берингтън да скрие толкова отчаяно. Когато новината избухне, „Дженетико“ ще изпадне в немилост и Джийни ще бъде отмъстена.

А от Стив ще отпаднат обвиненията.

— Ти успя! — каза тя и го прегърна. — Обаче кой от осмината е извършил изнасилването?

— Трябва да разберем. — Стив беше обладан от решителност. — И това никак няма да бъде лесно. На дадените адреси родителите са живели по времето. Когато те са се родили. Почти е сигурно, че сега няма да ги намерим.

— Можем обаче да се опитаме. Това е работа на Лайза. — Джийни се изправи. — Трябва да се върна в Балтимор. Търсенето ще отнеме почти цялата нощ.

— Ще дойда с теб.

— А баща ти? Трябва да го измъкнеш от ръцете на военната полиция.

Лорейн също се намеси:

— Остани тук, Стив. Веднага ще се обадя на адвоката ни, имам му домашния телефон, но ти ще трябва да му обясниш какво точно е станало.

— Добре — съгласи се той неохотно.

— Ще се обадя на Лайза, преди да тръгна — каза Джийни, сочейки телефона на масичката. — Може ли?

Чу се характерното изщракване на включващ се телефонен секретар.

— По дяволите! — измърмори Джийни, заслушана в съобщението, но когато то свърши, тя продължи по-спокойно: — Лайза, моля те, обади ми се. В момента тръгвам от Вашингтон. Ще си бъда у дома някъде около десет. Случи се нещо наистина много важно. — После затвори.

— Ще те изпратя до колата.

Джийни си взе довиждане с Лорейн, която топло я прегърна.

Отвън Стив й подаде дискетата.

— Внимавай с това нещо — каза той. — Друго копие нямаме и едва ли ще имаме подобен удобен случай.

Джийни я пъхна в чантичката си.

— Не се безпокой. И моето бъдеще зависи от нея.

Тя го целуна по устните.

— Божичко! — промълви той след малко. — Доста ли ще практикуваме такива неща?

— Да, но през това време не се подлагай на опасности. Не искам да те изгубя.

— Харесва ми, когато се безпокоиш за мен — усмихна се той. — Струва си човек да рискува.

Джийни отново го целуна, този път по-нежно.

— Ще ти се обадя.

После се качи в колата и потегли.

Кара бързо и се прибра вкъщи за по-малко от час.

С разочарование забеляза, че Лайза не се е обаждала. Помисли си, че може да е заспала или пък гледа телевизия и не чува включването на апарата.

Тя отново изхвърча навън, запали колата и отиде до дома на Лайза — тя живееше в един блок в Чарлз Вилидж. Позвъни на домофона от входната врата, но никой не отговори. Къде бе изчезнала, по дяволите? Нямаше приятел, с когото да излезе в събота вечер. Моля те. Боже, дано да не е отишла при майка си в Питсбърг! — помисли си паникьосано Джийни.

Лайза живееше в 12В. Джийни звънна на домофона на 12А. Отново никакъв отговор. Може проклетата система да не работи. Кипейки от яд, тя опита 12С.

Недоволен мъжки глас изръмжа:

— Кой звъни?

— Извинете, че ви безпокоя, но съм приятелка на Лайза Хокстън, вашата съседка. Трябва ми много спешно, случайно да знаете къде е?

— Да не съм бюро справки бе, момиче! — тросна се съседът. — Дори не знам как изглежда тази Лайза.

— Не си бюро справки, ама си сляп! — викна Джийни в замлъкналия домофон.

Отново подкара към къщи като на състезание. Пак остави съобщение на телефонния секретар на Лайза.

— Моля те, обади ми се на секундата, в която влезеш у вас, независимо колко е часът! Ще чакам до телефона.

След това вече нямаше какво да прави. Без Лайза не можеше да влезе в Лудницата.

Взе душ и се уви в розовия халат. Хвърли една канелена кифличка в микровълновата фурна, но от напрежението й се доповдига и вместо това си направи кафе с мляко.

Извади снимката на Стив, която й бе дал Чарлз. Трябваше да я сложи в рамка. Засега обаче се задоволи да я прикрепи към хладилника с помощта на магнитче.

Това я подсети да извади албумите и да разгледа снимките в тях. Усмихна се, като видя баща си в сако с широки ревери и клош панталони, застанал до тюркоазения тъндърбърд.

Имаше няколко страници с нея в белоснежни тенис одежди, тържествуващо вдигаща над главата си различни купи и награди. А ето я и мама, бутаща старомодната количка с Пати, ето го и Уил Темпъл с каубойска шапка…

Телефонът иззвъня.

Скочи като опарена, изпускайки албума, и се хвърли към слушалката.

— Лайза?

— Здрасти, Джийни, каква е тая тревога?

Тя се отпусна на дивана облекчено, неспособна да си поеме дъх.

— Слава богу! Знаеш ли откога те търся?

— Отидох на кино с Катрин и Бил. Забранено ли е?

— Съжалявам. Нямах намерение да те разпитвам…

— Всичко е наред. Аз съм ти приятелка и ти можеш да се държиш всякак с мен. Някой ден ще ти го върна и толкоз.

— Благодаря — засмя се Джийни. — Слушай, имам списък с пет имена на хора, които може би са двойници на Стив. — Нарочно смекчаваше случая — истината трудно се преглъщаше наведнъж. — Трябва тази нощ да ги намеря. Ще ми помогнеш ли?

В телефонната слушалка настана мълчание.

— Джийни, насмалко не си изпатих здравата, когато се опитах да вляза в кабинета ти. И двамата, с този от охраната, можехме да изхвърчим. Искам да ти помогна, но имам нужда от тази работа.

Джийни изстина: Не, не можеш да ме изоставиш сега, когато съм толкова близо до успеха.

— Моля те!

— Страх ме е, разбери.

Хладна решителност облада Джийни: Не, няма да те оставя да се измъкнеш толкова лесно.

— Лайза, вече е почти неделя. — Не искам да правя това, но се налага. — Преди една седмица влязох в една горяща сграда, за да те търся.

— Знам…

— Тогава мен също ме беше страх.

Последва дълга тишина.

— Добре, готова съм — каза Лайза най-сетне.

Джийни едва се въздържа да не извика възторжено.

— Колко бързо можеш да стигнеш дотам?

— За петнайсет минути.

— Ще те чакам отвън.

Джийни затвори. Изтича в спалнята, хвърли халата и навлече черни джинси и тъмносиня тениска. После наметна черното си яке и се спусна по стълбите.

Излезе от къщи точно в полунощ.