Джефри Дивър
Имитаторът (18)

Осемнайсета глава

— Мислех, че са мъртви, Райм.

— Кои?

— Майк О’Брайън. И Ема Сандърс.

— Я пак кажи. Кой?

— Двойката в Грейвсенд — обясни Сакс.

— Мъртви?

Тя току-що се беше върнала от двата огледа на местопрестъпления: къщата на Вайнтрауб в Куинс и атаката в Бруклин.

— Ти каза „жертви“.

— Само чух от колегите, че е имало стрелба. Две жертви, така ми каза капитанът. Престъпникът ги проследил от някакъв бижутериен магазин.

— Не, от сватбената агенция.

— Аха.

Селито кимна към нея. Говореше по телефона с полицаите, търсещи свидетели в Грейвсенд. Детективът държеше мобилния си в едната ръка и кроасан в другата. Беше срязал сладкиша на две и изял първата половина, после изглежда се поддаде на изкушението и нападна и другата половина.

Райм не се интересуваше много от психологическо профилиране. Сакс, от друга страна, умееше да работи повече с хора и беше убедена, че вникването в мисленето на престъпниците може да бъде полезно за тяхното залавяне. Той не беше съвсем съгласен, но уважаваше мнението й. И му беше любопитно да чуе диагнозата й.

Луд…

Тя обясни на Райм и Купър какво бяха разказали двамата годеници за бягството си; как убиецът вързал ръцете им, но не и краката. Майки изритал нападателя и побягнали. Той стрелял, но не ги улучил. Когато най-сетне ги настигнал, жената била вече навън и се разкрещяла за помощ. Тогава Извършител 47 избягал през задния вход.

— Сигурни ли сме, че е нашият човек? — попита Райм.

— О, да. Без съмнение: Извършител 47 и Обещаващия са един и същи човек. Точно преди да се опита да отреже пръста на момичето, обяснил защо е убил двойката при Пател.

Селито прекрати разговора, който водеше, и ги погледна.

— Избягал е в Грейвсенд. Никой нищо не е видял.

Райм сви рамене; после каза на Селито, че Сакс е потвърдила, че техният извършител е Обещаващия.

На вратата се позвъни и Том отиде да отвори. Върна се с Едуард Акройд, застрахователния детектив. Том взе бежовото му палто — понеже човекът беше британец, Райм си мислеше за горната му дреха като за „балтон“, въпреки че нямаше представа дали англичаните изобщо използват тази дума.

— Чай? — попита болногледачът.

Акройд се усмихна — може би на предположението на Том за предпочитанията му към напитките — и отказа, но помоли за кафе.

— Шварц? Капучино?

Акройд избра второто.

Болногледачът закачи палтото му и се оттегли в кухнята.

— Благодаря, че дойдохте — каза Селито.

— Разбира се.

— Не знам дали сте гледали новините. Убиецът се е добрал до един от свидетелите. Сол Вайнтрауб. Застрелял го е.

— О, не! — възкликна Акройд. После попита хладно: — Успя ли да каже нещо, преди да умре?

— Не много — отговори Сакс. — Само това, че не е познавал добре Пател. Изпратих патрул да го доведат, за да го разпитаме повече. Но… — Мрачното й изражение беше красноречиво за печалния изход на този план.

— Как го е намерил извършителят? — попита Акройд.

— Мислим, че е научил името му от Пател, след като го е измъчвал — каза Селито. — Но не адреса му. В града има много хора на име Сол Вайнтрауб. Разучил е и го е намерил. Има втори свидетел и сме сигурни, че убиецът иска да открие и него. Инициалите му са ВЛ. Млад индиец, може би помощник или ученик на Пател. Надяваме се, че ще можете да ни помогнете да го намерим. Преди убиеца.

Сакс каза на Купър:

— Покажи снимката.

— Това е запис от видеокамера. Малко след като е избягал.

Акройд се вгледа внимателно в размазаното изображение от товарната платформа.

— Около двайсетте. Дребен на ръст. Около един и седемдесет. Слаб. Южноазиатец.

— Мисля, че трябва да бъдете предпазлив — отбеляза Райм. — Да не споменавате инициалите, когато разпитвате. Просто питайте за протежета на Пател.

Англичанинът кимна.

— Да, разбира се. В случай че извършителят намери някого от моите познати.

— Има още нещо, което трябва да знаете — каза Сакс. — Преди малко е нападнал друга сгодена двойка — в Грейвсенд. Квартал на Бруклин.

— Боже Господи, същият човек ли? — попита Акройд, очевидно изненадан. — Толкова скоро след Вайнтрауб? Мъртви ли са?

— Не. Спасили са се. Без сериозни наранявания.

— Наистина ли? — Англичанинът присви очи. — О, много добре. За тях, разбира се. И за нас също. Какво казват?

Райм погледна Сакс, която обясни:

— Това потвърждава моята диагноза: луд. Мисля, че вече знаем мотива му. И той няма нищо общо с кражбата на необработени диаманти с цел продажба. Той ги запазва.

Акройд кимна:

— Запазва? Не е необичайно. Диамантите са солидна инвестиция и добра застраховка срещу инфлацията.

— Не, не. Имах предвид „запазва“ в смисъл на съхраняване на застрашен вид: той спасява диамантите от преработка в годежни пръстени. Откраднал е суровите камъни, за да ги запази чисти. Двамата разказаха, че говорел как диамантите са сърцето на земята и шлифоването им било като да ги изнасилиш или убиеш.

Луд…

Том влезе с чаша капучино и Акройд я взе. Отпи и похвали болногледача за напитката. После поклати глава.

— Да спасява диамантите. „Сърцето на земята“. Това е уникален случай. Има, разбира се, психари, които се запасяват с диаманти, но го правят винаги заради стойността им. Мислят, че ако започне ядрена война или въстание, ще могат да ги използват като разменна монета. Като че ли след ядрена катастрофа първото, което хората ще искат, ще са някакви дрънкулки.

Сакс, продължи:

— Изглежда също, че умишлено е набелязал Пател. Говорил за „индиеца“, когото е убил вчера. Той бил предал народа си, така казал. — Сакс прелисти записките си. — Диамантите били свещени.

— В Древна Индия, да, вярно е. Смятало се за смъртен грях да се обработват диаманти. Гърците и римляните първи започнали да ги шлифоват и използват за украса, но по-късно и индийците също започнали да го правят. Както може да се очаква, духовната стойност на камъните е останала на заден план след търговията и суетата. — Акройд се замисли… после на лицето му се изписа недоумение. — А споменал ли е нещо, което би могло да подскаже къде се намират суровите диаманти? Или къде живее? Нещо друго за него?

— Нищо. Само заплахи и несвързани брътвежи. Двамата годеници ми казаха още някои подробности. Имал светлосини очи. И чужд акцент, който се опитвал да скрие, като говорел с американско произношение. Граматиката му била, цитирам, „объркана“. И е пушач. Двамата подушили миризма на цигари. Освен това има ново, или второ, оръжие. Револвер. Майки разбира от оръжия. И извадих един куршум от стената. Повреден, но не много. Прилича на калибър трийсет и осем, сигурна съм.

— Хвърлил е якето си след убийството на Вайнтрауб — добави Селито. — Може би е хвърлил и глока в някой контейнер за боклук. Или в друга улична шахта.

— Ще изпратя екипа от Куинс да проверят останалите канали в района — каза Сакс.

Веднага се обади в централата на Отдела по криминалистика, за да даде нареждания.

После заедно с Купър се заеха да анализират уликите от нападението в Грейвсенд.

Нямаше пръстови отпечатъци. Подът в апартамента на младата двойка беше застлан с килими, затова не беше успяла да вземе електростатични отпечатъци. Купър направи профил на следите от барут по мебелите, до които е стоял извършителят, когато е стрелял. Сакс бе събрала проби, които най-вероятно бяха свързани с извършителя, а не с Майки и Ема или друг посетител на сградата: черни памучни влакна, остатъци от готвено говеждо месо и два светли косъма. Космите и пробите от частици, събрани от повърхностите, до които е стоял извършителят, бяха изпратени в главната лаборатория за ДНК анализ.

Вече бяха получили лингвистичния анализ на посланието на престъпника. Беше невъзможно да се проследи обаждането и предплатеният телефон бе купен с пари в брой. Бърза проверка бе показала, че първото изречение е взето от статия в информационен сайт от рода на „Уикипедия“.

Основната идея на годежа е момчето да се обвърже с тържествено обещание да се ожени за своята годеница. Сега аз също ще се обвържа с едно обещание. Търся ТЕ, търся те на всякъде. Купи пръстен, сложи го на красив пръст, но аз ще те намеря и ще изцедя всяка капка от кръвта ти за твоята любов.

Обещаващият

След като първото изречение не беше негово, от думите и изразните средства не можеше да се направи никакъв извод за престъпника. Останалата част, вероятно съчинена от самия убиец, даваше някои незначителни представи, потвърждаващи в общи линии това, за което Сакс вече знаеше: че английският вероятно не е родният му език — липсата на определителни членове (не „сложи го на красивия пръст“) е характерна за редица чужди езици. Изписването на „на всякъде“ като две думи също поддържаше това предположение.

И в базата данни на Националния информационен център за престъпността или коя да е друга, до която имаха достъп, нямаше профили, отговарящи на поведението на престъпника.

— Обещаващия — измърмори Акройд. Явно му се искаше случаят да не беше толкова сложен. Остави празната си чаша, отиде до закачалката и взе палтото си. — Ще се опитам да намеря този тайнствен ВЛ. От хората, с които сте говорили, никой ли няма представа кой може да е той?

— Никой — каза Селито.

Англичанинът излезе. Райм каза на Сакс за картата за пътуване, а също, че Извършител 47 е бил на строителния обект до метростанцията преди два дни — или за да избегне камерите в правителствени сгради на „Кадман Плаза“, или, което беше по-вероятно, за да се срещне с някого, може би един от строителите, с връзки с организираната престъпност, за да си купи новото оръжие, 38-калибровия револвер.

— Ще отида да проверя. Неделя е, но трябва да имат поне някаква охрана. — Сакс взе якето си и тръгна към вратата.

След като тя излезе, Селито проведе телефонен разговор. Затвори и обяви:

— Записи от времето точно преди нашият човек да слезе в метрото. Засечен е на Хикс стрийт, в близост до Пирпон стрийт, на няколко преки от там. С каска и светлоотразителна жилетка. Просто се разхожда. Сам. Това е всичко, което имат. Но вече е в системата, засечен на конкретно място. Ако се появи пак, ще получим известие.

Райм кимна и се върна с количката пред таблицата с уликите. Записаните данни даваха някаква насока, някаква помощ. Но глождещото неудовлетворение, което изпитваше като начало на настинка, му подсказваше, че проблемът не е в липсата на отговори; проблемът беше в това — започваше да си мисли той — че не задаваха правилните въпроси.

Точно в този момент телефонът му иззвъня за ново текстово съобщение. Той погледна екрана.

— Том? — извика.

— Сега…

— Докарай микробуса отпред.

— Тук съм. Микробуса ли?

— Да. Докарай. Микробуса. Отпред.

Селито го погледна с недоумение.

— Следа ли?

— Не. Това е нещо друго.