Джефри Дивър
Колекционерът на татуировки (4)

4.

Селито обясни:

— Казва се Клоуи Мур, двайсет и шест годишна. Актриса на свободна практика — имала е няколко роли в реклами и е била статистка в трилъри. Работела е в бутика, за да се прехранва.

Сакс зададе обичайните въпроси: проблеми с гадже, съпруг, любовен триъгълник?

— Не, нищо такова, доколкото ни е известно. Току-що пратих униформените да разпитат в квартала, но според първоначалните твърдения на колегите и съквартирантката й се е движела само в добра компания. Била е доста консервативна. Към момента не е имала гадже, нито тежки раздели.

— Други татуировки освен направената от убиеца? — попита Райм; случаят започваше да става интересен.

— Нямам представа. Първите пристигнали полицаи са се изнесли веднага щом патологът я е обявил за ММО.

Мъртва в момента на откриване. Това бе официалното становище на съдебния лекар, което стартираше машината на криминалистичния анализ и задействаше всякакви процедури. Щом патологът констатираше смъртта, вече нямаше причина някой да се мотае на мястото на престъплението и Райм настояваше полицаите, отзовали се на сигнала, незабавно да се ометат от там, за да не замърсяват уликите.

— Добре — рече на Селито, съзнавайки, че е преминал изцяло в режим „Гледна точка за смъртта едно“. — Хайде, Сакс. Докъде бяхме стигнали със служителя от кметството? — добави, като погледна доклада.

— Бих казала, че сме готови. Още чакаме справките от магазините за хора, които са купили нож от въпросната марка. Но съм сигурна, че извършителят не е използвал кредитна карта и не е попълвал бланка за регистрация на клиенти. Нямаме какво повече да направим.

— Съгласен. Добре, Лон, поемаме случая. Но държа да изтъкна, че всъщност не си ме молил. Просто си теглил жребий без мое съгласие и дойде да ми каляш дневната, очаквайки, че ще се съглася.

— Какво друго можеш да правиш, Линк? Да отидеш да караш ски в Сентръл Парк?

Райм обичаше, когато хората не се смущаваха от състоянието му, когато не се бояха да се шегуват като Селито сега. Побесняваше, ако се отнасяха с него като със счупена кукла.

„Ох, горкият…“

— Обадих се в Лабораторията по криминалистика в Куинс. Вече са изпратили екип. Ти ще ги ръководиш, Амелия.

— Веднага тръгвам.

Тя взе вълнения шал и ръкавиците си. Свали от закачалката коженото си яке — по-дълго, до средата на бедрата. През всичките им години заедно Райм никога не я беше виждал да носи дълги връхни дрехи. Най-често обличаше кожени или спортни якета. Рядко слагаше шлифер, освен когато работеше под прикритие или при тактическа операция.

Вятърът отново разтресе старите прозорци и Райм за малко не предупреди Сакс да кара внимателно (автомобилът й беше с класическо задно предаване, който трудно се управляваше при заледен път) — но да кажеш на Сакс да внимава, бе все едно да кажеш на Райм да бъде търпелив; просто нямаше да стане.

— Помощ? — попита Пуласки.

Линкълн се замисли и попита Амелия:

— Имаш ли нужда от него?

— Де да знам. По всяка вероятност не. Само една жертва, ограничено местопрестъпление.

— За момента, новобранец, ти ще си нашият опечален под прикритие. Стой тук. Трябва да измислим историята ти за прикритие.

— Добре, Линкълн.

— Ще ти се обадя от местопрестъплението — каза Сакс.

Грабна черния сак, съдържащ радиостанцията, която използваше, за да говори с Райм по време на огледите, и бързо излезе. За кратко чуха воя на вятъра, после — изскърцване и затръшване на врата.

Линкълн забеляза, че Селито търка очите си. Лицето му беше бледо и издаваше умора.

Детективът видя, че Райм го гледа, и обясни:

— Този проклет случай в „Метрополитен“. Не мога да се наспя като хората. Кой влиза с взлом на място, където има произведения на изкуството за милиард долара, разглежда и си тръгва, без да вземе нищо? Няма логика.

Миналата седмица най-малко трима много опасни престъпници бяха проникнали в извънработно време в музея „Метрополитен“. Бяха дезактивирали алармената система и камерите (което не беше никак лесно), но огледът на местопрестъплението бе установил, че са престояли в два отдела: залата за древни оръжия — колекция, мечтана от всяко момче, с мечове, бойни брадви, брони и стотици други приспособления за отсичане на части от тялото; и в сутерена, където се намираха архивът, хранилището и реставрационните работилници. Бяха си тръгнали след няколко часа и бяха активирали алармата дистанционно. Действията на натрапниците бяха разкрити чрез компютърен анализ и физически оглед на залите след откриването на пробива в сигурността.

Извършителите се държаха като обикновени туристи: бяха се нагледали на експонати, беше им станало скучно и си бяха тръгнали, за да разпуснат в някой близък ресторант или бар.

Бе извършена пълна инвентаризация, която установи, че макар някои предмети да са били преместени, натрапниците не са изнесли нито една картина, експонат или дори хартийка. Криминалистите (Райм и Сакс не работеха по този случай) бяха силно затруднени от огромната площ, която трябваше да огледат; залата за древни оръжия бе достатъчно голяма сама по себе си, но подземната система на архива и хранилището се простираха на още по-обширна територия на изток, от другата страна на Пето авеню.

Случаят изискваше много време, но Селито призна, че това не е най-лошото:

— Политика. Шибана политика. Хизънър смята, че проникването в скъпоценния му музей не е добра реклама. В превод: „Работете ден и нощ, ако трябва, и майната му на всичко останало“. В града е обявена опасност от терористичен акт. Код червено, оранжево или какъвто там цвят показва, че работата е дебела. Имаме последователи на Тони Сопрано. А аз какво правя? Оглеждам всяка прашна стая, всяка шантава картина и гола статуя в мазето. Всяка, без изключение. Искаш ли да ти кажа какво мисля за изкуството, Линк?

— Какво, Лон?

— Майната му на изкуството. Ето това мисля.

Сега обаче новият случай — татуираното с отрова мъртво момиче — бе изкарал това разследване от релси, очевидно за облекчение на детектива:

— При такъв убиец пресата няма да е доволна, че си губим времето с акварели на водни лилии и статуи на гръцки богове с малки пениси. Виждал ли си тия статуи, Линк? Някои от тези момчета… Мамка му, всеки нормален модел би помолил скулптора да добави два-три сантиметра в повече.

Отпусна се тежко на един стол и отпи глътка кафе. Все още не проявяваше интерес към сладките.

Райм се намръщи:

— Кажи ми още нещо, Лон.

— Да?

— Кога точно е било убито момичето с татуировката?

— Смъртта е настъпила преди около час. Може би деветдесет минути.

Линкълн го погледна озадачено:

— Не е възможно да получиш токсикологичен профил за толкова кратко време.

— Не. Патологът каза, че ще е готов след два-три часа.

— Тогава как разбраха, че е била отровена?

— О, един от медиците е работил по случай на отравяне преди няколко години. Каза, че личи от изкривяването на лицето и от стойката. Много е мъчително. Ужасен начин да умреш. Трябва да хванем този мръсник, Линк.