Джефри Дивър
Колекционерът на татуировки (70)

70.

Целта на терористичната атака на „Съвета за върховенство на американското семейство“ не беше ясна.

Сред документите в джоба на мъртвия убиец освен листчето с адреса на хотела на Стантънови Сакс бе намерила писмо, пълно с безсмислици.

На Райм му напомняше за манифеста на Университетския бомбаджия — критика срещу съвременното общество. Разликата беше в това, че убиецът не излагаше расистките и фундаменталистките възгледи на СВАС, а точно обратното. Документът, който полицията трябваше да намери след масовите отравяния в града, бе написан от името на „врага“ — някаква анонимна коалиция от чернокожи и испаноговорещи активисти в съюз с ислямски фундаменталисти, които уж поемаха отговорността за отравянето на Ню Йорк, за да отмъстят на белите експлоататори капиталисти. В писмото се призоваваше за въстание срещу тях, като се твърдеше, че отровата е само началото.

Доста хитър начин за представяне на атаката, помисли си Райм. Така биха свалили подозренията от СВАС и биха възбудили омраза срещу враговете на Съвета. В същото време щяха да поразят съвременния Содом — Ню Йорк, бастиона на глобализацията, смешението на расите и либерализма.

Райм подозираше, че това не е всичко:

— Помислете за борбата за надмощие между отделните милиции. Разчуе ли се, че ударът е дело на СВАС, репутацията им многократно ще се покачи.

От централата на ФБР в Манхатън се получи обаждане.

— Птичките не искат да пропеят, Линкълн — каза Фред Делрей, който ръководеше разследването от страната на федералната полиция.

Семейство Стантън и синът им се намираха във федералния арест, но явно — ако преведем думите на Делрей — не искаха да сътрудничат.

— Притисни ги някак, Фред. Искам да разбера кой, по дяволите, беше убиецът. Отпечатъците му ги няма в базата данни.

— Видях снимките на твоето момче в тунела след близката му среща с хаш-две-о. Ужас, много нелеп начин да умреш, какво ще кажеш? С каква скорост е изцвърчала тая вода?

Райм бе включил телефона на високоговорител. Сакс, застанала до работната маса, се обади:

— Никой не знае, Фред, но след като го е разрязала на две, водната струя е пробила бетонната стена и една парна тръба от другата страна. Трябваше да се измъквам бързо, за да не се сваря.

— Намери ли нещо интересно в тунела?

— Не много. Повечето неща се бяха поразмили. Е, също и посварили, при толкова много пара.

Тя обясни за писмото, оставено с цел да се предизвикат размирици.

Агентът въздъхна:

— Точно когато си помислиш, че светът се променя…

— Ще обработим уликите, Фред, и ще ти се обадим.

— Голямо благодаря.

Затвориха и Сакс продължи да помага на Мел Купър при анализа на микроуликите, тъканните проби и пръстовите отпечатъци от хотела на Стантънови. От тях само едни фигурираха в базата данни — тези на Джошуа Стантън, картотекиран в окръг Клейтън за нападение над хомосексуалист. Престъпление от омраза.

Райм погледна снимките от местопрестъплението, без да се впечатлява от зловещата гледка. Отново се взря в зловещата татуировка — в червената стоножка на лявата ръка на престъпника. Очите зловещо наподобяваха човешки. Беше, както каза Сакс, отлично направена. Дали сам се беше татуирал? Или му я бе направил някой приятел? Вероятно сам. Въпрос на гордост.

Телефонът на Сакс иззвъня.

— Не, не — прошепна тя след малко, с което привлече вниманието на всички в стаята.

На лицето й се изписа ужас.

Райм се намръщи. Какво бе станало?

Тя затвори. Погледна всички.

— Състоянието на Лон се е влошило. Получил е сърдечен арест. Реанимирали са го, но положението не е добро. Трябва да отида при Рейчъл.

— Добре, Сакс, върви. Ние тук ще се оправим. — Райм се замисли за момент. — Защо не се обадиш на Пам да я попиташ дали не иска да дойде? Тя обичаше Лон.

Сакс взе якето си от закачалката. Колебаеше се. След малко отговори:

— Не. Честно казано, няма да понеса да ми откаже още веднъж.