Джон Конъли
Игра на духове (102)

102.

Рейчъл седеше на бюрото в кабинета си с най-новите документи от адвоката пред себе си, когато Сам се появи до нея. Дъщеря й беше много грижовна към нея, откакто се бе прибрала от болницата. Случилото се явно я беше засегнало дълбоко.

Рейчъл беше уморена. Не беше спала добре миналата нощ. Беше сънувала.

Първата дъщеря на Чарли Паркър.

В съня си Рейчъл стоеше на брега на голямо езеро. Дженифър Паркър седеше на една скала и хвърляше камъчета във водата. До себе си имаше цяла купчинка, но колкото и да взимаше от нея, тя не намаляваше.

Рейчъл погледна към езерото. Времето бе тихо, но във водата се вдигаха вълни, като че ли нещо я движеше и отгоре, и отдолу. Чуваше тих ромонещ шепот като от много гласове едновременно.

Дженифър й подаде едно камъче, прорязано от бяла ивица.

ето

вземи

Рейчъл взе камъчето.

— Да го хвърля ли?

задръж го

за спомен

В този момент Рейчъл се събуди.

Тя докосна с пръсти писмото от Семейния отдел на съда във Върмонт, с което я уведомяваха за датата на изслушването. Не се опита да го скрие от дъщеря си.

— Ще помоля да отложат изслушването — каза тя. — Знаеш ли какво значи това?

— Да. Затова ли дядо е толкова ядосан?

— Възможно е.

— За колко време?

— Ще видим.

Сам я прегърна.

— Съжалявам за онези неща, които казах.

— Знам.

Рейчъл целуна дъщеря си и притисна лице в бузата й.

— Сам?

— Да?

— С кого си говориш, когато си сама в стаята си?

Рейчъл преброи секундите мълчание. Една, две, три…

— С никого.

— Просто понякога те чувам, когато минавам оттам. Имаш ли си — нали се сещаш — приятел?

— Въображаем ли? — попита Сам. Звучеше облекчено.

— Да, например.

— Може би.

— Някое друго малко момиченце?

Пак това мълчание.

— Може би.

— А тя…

Сам се отскубна, преди да довърши, и започна да танцува в кръг.

— Аз имам много въображаеми приятели — заяви тя развеселено, без да си личи дали е искрено или престорено. — Имам си пони и еднорог, и зайче, и фея.

— Сам…

Танцът спря. Усмивката изчезна.

— Мамо — тя хвана ръката на майка си, — аз не съм малко момиченце.

После избяга от стаята.

Рейчъл пъхна писмото в папка с надпис „Правни“. Отвори чекмеджето и прибра папката вътре. Преди да го заключи отново, поспря за миг да погледне малкото камъче с бяла ивица, което бе намерила сутринта в шепата си.