Джон Конъли
Игра на духове (42)

42.

Паркър изпита облекчение, когато Провидънс се смали в огледалото. След срещата с Майка и Филип се чувстваше така, сякаш неволно се беше натъкнал на вулгарно представление на селски панаир.

— Ето това — обади се Ейнджъл от задната седалка — е преживяване, което не искам да се повтаря.

— На мен Филип ми хареса — възрази Луис. — Имаше характер.

Той вдигна десния си показалец и почукна по ухото си, после го завъртя във въздуха с жест, обхващащ цялата вътрешност на автомобила и всички подслушвателни устройства, които можеха да се крият вътре.

— Пък и беше красив — добави Ейнджъл.

Паркър пусна радиото и тримата продължиха да пътуват, без да говорят чак до мотела. По време на отсъствието им и двете стаи бяха претърсени — явно Филип или Майка се бяха обадили на някого — но като че ли нищо не липсваше. Не че имаше какво да се вземе: пътуваха с малко багаж, а всичко важно беше скрито в тайните отделения в колата на Луис. Мустангът на Паркър също беше отключен и претърсен, но и там нямаше какво да намерят.

Преместиха колите в по-спокойна част на паркинга под една лампа. Ейнджъл първо претърси лексуса, после и мустанга. Скоро намери проследяващите устройства: и двете бяха скрити в джантите на задните десни колела.

— Аматьори — изсумтя той и ги връчи на Луис, който поради липсата на боклукчийски камион или подходящ гризач закачи едното на някакъв кемпер, а другото — на кола под наем с канадски номера. Щеше да се наложи да почакат, докато се върнат в Мейн, преди Ейнджъл да намери и бръмбарите. Аналоговите устройства се откриваха лесно със спектрален анализатор, улавящ радиочестотни сигнали, и насочена антена за стесняване на периметъра, но цифровите бяха по-проблемни, защото използваха същите честоти като мобилните телефони и безжичните връзки. Трябваше чисто пространство, незамърсено от други сигнали, за да се разбере дали има бръмбари в автомобилите. Засега просто щяха да пазят мнението си за Филип и Майка за себе си, докато шофират.

Пренесоха материалите от дома на Еклънд в багажника на Паркър, върнаха ключовете от стаите си и поеха към Портланд. Паркър през цялото време мислеше за Уеб, Майка и Филип и връзката им с Джейкъб Еклънд. Определено трябваше да се обади на Рос. Чудеше се дали агентът щеше да остане изненадан от новината за задгробната сянка, която Каспар Уеб хвърляше върху случая. Не беше изключено Рос вече да знае за връзката на Уеб с Еклънд, но изглеждаше малко вероятно. Дори той не би пратил Паркър в това гнездо на пепелянки, без поне да го предупреди.

Чувстваше, че най-после започва да придобива по-ясна представа за Еклънд. След тази нощ вече имаше две обещаващи линии на разследване: изчезването на Клаудия Сансъм и последващото откриване на тялото й, и дантелата от връзки, която Еклънд беше изплел от серията призрачни видения, която го беше отвела при Каспар Уеб. На другия ден трябваше да научи колкото може повече за изчезването на Майкъл Маккинън и двойното убийство на жена му и сина му, но две неща вече го притесняваха.

Въпреки че още не знаеше дали изчезването на Еклънд е свързано със случая Сансъм или странните му интереси, той разбираше, че и двете биха могли да накарат някого да поиска да сложи край на търсенията му. Възможно бе обаче манията на Еклънд да го е отвела при Мей Маккинън, а Паркър още не го познаваше достатъчно, за да го изключи от списъка на заподозрените в убийство.